Събота, 11 Август 2012 09:43

Пътят към ада е застлан с добри намерения

Написана от
Вчера се случиха две неща едно след друго, без да са свързани помежду си, когато ми се налагаше да избирам дали да кажа истината или да си премълча.

http://www.jivoslovo.info публикува статията с разрешението на Йосиф Йоргов http://yosif.net


 

    Ставаше дума за лъжи, на които бях свидетел. И в двата случая нямах преки доказателства за това. Съмнявах се и не знаех, как да постъпя – дали да подмина или... и тогава в мен прозвуча въпроса: „Каква ти е целта с това? Какво искаш да постигнеш?”.
    Да представя истината – светкавично отговорих. „И защо? – продължаваше настойчиво да ме пита гласът. Какви са истинските ти мотиви за това? Наистина ли искаш да се изяви правдата или искаш да унизиш човека, който лъже и така да го накажеш за постъпката?”
    Замислих се... действително, какво искам, и какво целя с това? Едва ли ще мога да докажа нещо. Човекът може да се изметне, да се оправдае, отново да излъже, пък дори и самата мен да посочи за лъжкиня. Перспективата не е радостна. Аз и този човек знаем истината, а на кого ще повярва третата страна и нужно ли е това въобще, си остава под въпрос. И в крайна сметка се оказва, че ако кажа истината и настоявам за нея, бих отключила процес, който ще се отрази негативно на всички участници. Дори и да не ми се иска да го призная, това си е така. Веднага ми дойде крилатата мисъл: „Пътят към ада е застлан с добри намерения” и гласът в мен добави: „С грозни помисли, прикриващи благи намерения, е застлан пътя към ада”.
    От това разбрах, че във всяка ситуация и преди всяко свое действие и дума, трябва преди всичко да се запитам - какво ще ми даде лично на мен това? Нужно ли ми е? Какви са мотивите и подбудите ми?

 

Източник: Йосиф Йоргов http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=4160

Превод: Анита от http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:576201


 

 

Последно променена в Вторник, 15 Януари 2013 19:46