Събота, 11 Август 2012 09:28

Обидата и състоянието на жертва

Написана от
Нека да поговорим за още две от причините да губим енергии, които обединявам в един обща точка. Те са много коварни, защото освен загубата на енергии ни дават и много бонуси. Това са обидата и състоянието на жертва.

 


http://www.jivoslovo.info публикува статията с разрешението на Йосиф Йоргов http://yosif.net


 

    Обидена съм ти, не ми говори!
    Обидата е чувство, което възниква, когато някой постъпва не както на нас ни се иска. Когато ни се струва, че сме достойни за по-добро отношение. И ако смятаме, че човекът трябва да постъпи по друг начин. Обидата има три съставки:
    - Гордостта (аз знам, как трябва да се държиш);
    - Гнева (Възмутена съм, че не се държиш подобаващо);
    - Безотговорност (Аз не отговарям, ти си виновен за това).
    Същността на обидата е гневът - женската му форма, детската му форма. Когато външно не викаме, не трошим чинии, а гордо вдигаме брадичка, преглъщайки сълзите си. Но вътрешно крещим от несправедливостта, от това, че незаслужено и недопустимо се случва всичко.
    Ние често манипулираме чрез обидата, като се опитваме да постигнем целите си – да получим извинение и желаното разрешаване на ситуацията. И много често това става постоянно използван инструмент. Някой едва нещо е направил и вече сме обидени. Такова поведение не може да не дразни. Освен това, има обида, която старателно крием. Примерно ни е трудно да кажем на колежката, че ни обижда с коментарите си и си мълчим. И можем да постоянстваме така 10 или 20 години. Но острието на обидата е насочено навътре и наранява собственото ни тяло. Така започваме да боледуваме от необясними болести. Линеем и съхнем просто така. Или обратното – трупаме тегло без причина. И начело на това е обидата.

    Важни правила при работа с обидите:
    1. Обидата непременно трябва да се изкаже. Най-добрата профилактика на болестите е да се научим да говорим за обидите си. Важно е да се избере начина, мястото, времето и обстоятелствата. На някои хора можем и писмено да изкажем обидата си (и не е задължително да изпращаме тези писма). Важното е чувството да намери изхода. Да бъде прието и изживяно.
    2. Не се увличайте да манипулирате чрез обидата. Така можете да приучите мъжа си да мрази женските сълзи и да създадете много комплекси в децата си.
    3. Най-трудното е да се научите да приемате другите хора, по-точно да разбирате, че вие сте различни. Че ти имаш едни желания и чувства, а мъжа, родителите и децата – други. Всеки си има свой път и съдба. Тук много помага обикновената молитва, за да установите отношения с Бог и да помолите за неговата подкрепа. Помолете се и ще ви се даде.

    Състоянието на жертвата
    Да минем към втората част. Състоянието на жертвата е хроничен вариант на обидата. Когато човек през цялото време е обиден – вкъщи, на работата, в магазина. Понякога това състояние те преследва навсякъде, а понякога избирателно – свързано с определени хора. Сигурно, не един път сте срещали „жертвата на съпруга си” или „жертвата на родителите си”, или „жертвата на децата си”, въобще жертва, на каквото си помислите. И това състояние може да се носи цял живот – като знаме.
    Има хора, които още не си ги срещнал и вече се чувстваш виновен. Не си е отворил устата, а ти вече за нещо си виновен или длъжен. А има и хора, които всички така ги обиждат, че веднага те залива вълната на състраданието. Но в такива случаи нито те, нито другите, чието внимание е привлечено чрез това, ще станат щастливи. Те за известно време могат да удовлетворят потребността си, но след няколко дни отново ще поискат това. Помнете, че хората се отнасят към нас така, както ние самите се отнасяме към себе си. Всеки сам избира начина си на общуване със света, обкръжението и ценностите си. Повечето от нас, в едни или други ситуации, владеят другите чрез такова състояние. Има много изгоди в това, макар и да са неосъзнати.

    Каква е изгодата на „жертването” 
    Насочване на вниманието към жертвите (достатъчно е просто да се оплачат). Тъй като повечето възприемат любовта и съжалителността като едно и също нещо, съществува илюзията, че обръщат ли ни внимание, значи ни обичат.
    - не трябва да правиш усилия, за да промениш живота си;
    - винаги друг е виновен за нещо;
    - жертвата винаги е добра, а другата страна е винаги лоша;
    - Могат да се получават и материални бонуси – подаръци, пари, вещи.
    Но най-важното е, че при това губите свободата си на избор, губите възможността да взимате решения за живота си, да избирате приоритетите си, да се променяте и растете. Състоянието на жертва е блато, което не ще ви позволи да излетите, дори да имате големи и красиви крила.
    Може и цял живот да проживеете така – без да променяте нещо. Да си останете такъв нещастен и нереализиран. Напразно похабявате това, което ви е дадено от Бога като възможност и съкровище. А можете да изберете друг път. Да се откажете съзнателно от лесните бонуси, заради чудото на трансформацията. Това е по-трудно и първоначално изисква повече сили и търпение. Но този път прави от гъсеницата пеперуда. Защото не вземе ли гъсеницата решението да лети и не влезе ли в пашкула, нищо няма да се промени в живота й. Така и ще си пълзи по тревата. Всеки от нас е бил в състояние на пълна безпомощност. Около година от живота си, от раждането и до първите стъпки, всяко дете е изцяло зависимо. То привлича вниманието с виковете и плача си. За него е жизнено необходимо вниманието на родителите му. За да оцелее.
    И природата е създала децата много мили, за да им е по-лесно на възрастните да преживеят този етап. Защото като го гледаш, то е толкова хубаво, толкова мило. Вярно, плаче денонощно и през цялото време иска нещо, но все пак е най-милото и славно дете. И отново и отново го взимаш на ръце.
    С времето, детето вече може само да се грижи за себе си и не трябва вече да лежи постоянно и да плаче. Може да върви, да отвори хладилника, да си вземе нещо от него за похапване. Ако зациклим в състоянието на жертва, приличаме на четиридесетгодишно бебе, което може да ходи, говори и да се самообслужва. Може, но не иска, защото така му е по-удобно, защото така доставката му е до врата и получава внимание. Защото блатото вече е проучено и познато и начинът за общуване със света вече е изграден.
    Но има живот и извън това място. Има кристално чисти езера на любовта, високи планини за изкачване, бурни реки на радост и възторг, има огромен океан от шансове и възможности. Има дъбови гори, здрави отношения, има тучни цветни ливади от романтични чувства. Да, освен тях се срещат и водовъртежите на страстите, и морето на сълзите, и вододела на разделите и пустинни разочарования.
    Ние можем да преминем всичко това, ако поемем отговорността в ръцете си – за собствения си живот. Той може да стане вълшебна пръчица, която да ни извади от блатото и да ни изкачи на върха и да те спаси от водовъртежа.
    Този свят наистина е прекрасен, ако с пълна отговорност се отнасяте към най-големият дар – живота ни. Сигурна съм, че разбирате това. 
   

С любов, Олга Веляева

Източник: Йосиф Йоргов http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=4209

Превод: Анита от http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:578945

Последно променена в Вторник, 15 Януари 2013 19:46