Четвъртък, 02 Август 2012 11:35

Всяко същество се е осъзнало толкова, доколкото е познало своята безкрайност

Написана от
 Най-удивителното е в най-обикновеното. Видиш ли изгрева, променяш съдбата на деня. Накъдето се стреми душата – там е домът й. За каквото мисли едно същество, за него отваря душата си. Всичко е старо като света и винаги е младо и ново. (7.7.2009 г.)

    Размишленията развиват въображението, а въображението създава условия за размишление. Размишлението за суетното поражда суетата на битието, размишленията за Битието разкрива същността на нещата.

    За човешкия ум, логическата конструкция е единствената възможна връзка между причината и следствието. Но интуицията не е основана на линейността –произходът й не е от началото или края, а от цялото. Затова човек я възприема винаги като факт. Импулс за логическо размишление дава интуицията, а логиката на интуицията ражда абстракцията. Всички философски учения или други гледни точки за Истината, са само начини за разкриване на възприятието. Всяка крачка към реалността, по своята непредсказуемост и нечовешко отношение е равна на скок в бездната. Но човек се вкопчва в човешкото, затова е обречен на безрезултатно търсене знанието за реалния свят. Това, което е естествено на Земята, е неестествено за другите светове. Което е свойствено за човека, е несвойствено за висшите същества.

    Най-реалното, което е в този свят – това е мисълта. Тя го създава, тя го разрушава. Велика игра на Безкрайността! Всичко се стреми към нея и всичко се завръща в кръговете на деянията. Всяка душа стига до създаденото от нея и във всеки свят среща това, върху което влияе.

    Бог се проявява чрез сътвореното от Него, което никога не е виждало Бога. Истинското лице на Бога е самата Безкрайност, съществуваща като единна реалност. Всичко сътворено е създадено от Безкрайността и след като вече е ограничено, носи само нейния символ – Бог.

    Символът е само име, знак, герб и много друго, което носи смисъл и го определя. Всеки живот е едновременно и символ, който определя този живот. Кръстът е символ на свободата, тъй като не е ограничен в своето разширение.

   Съединявайки се със символа на кръста, постигаш неговата независимост. Светлинната дъга символизира единството на Небето и Земята, на земния и небесния човек. Седемте цвята на дъгата, в същата последователност, съответстват на седемте цвята на човешките енергийни центрове. Символът е звеното, което свързва Духа и материята.

    Съзнанието на човека започва с осъзнаването на своето битие. Мъдрият човек търси смисъла, устременият – осъзнаването. Когато осъзнаем своето знание, можем да го предадем на другите. Знание идващо без последователно преживяване няма практическо приложение. Ученикът преживял осъзнаване е вече учител. Търсещият, победил егоизма е устремен.

    Устременият намира силата си в борбата, слабостта намира този, който е загубил себе си.
    Всяка борба е безсмислена от гледна точка на победата, но е нужна по пътя към реалността. Хармонията в борбата е съзидание, неуравновесеността в света е разрушение.

    Всичко, към което привиква човек, е временно. Движението е вечно. Във всяка среща е заложена раздяла, а в самотата – среща. Неизбежността на вечното движение е в самата Безкрайност, което уравновесява и съединява всичко съществуващо в ЕДИНСТВО.

    Мъдростта идва не със старостта, а с зрелостта. Хората смятат за най-важно здравето, но не здравето отваря вечността, а съзнанието.

    Който признава Провидението, той е достоен да приема даровете му. В мъката се утвърждава радостта, в робството – свободата, в бедността – щедростта, в тялото – духовността. Духовността е истинското призвание на човека, и който се издигне до Духа, намира себе си.

    Реално за всяко съзнание е само това, което е възприето от него. Човешкото възприятие е фокусирано само върху един свят и върху едно желание – да не загуби този свят, което би довело до загуба на подвижност, а с това и неспособността за пътешествие в другите светове. Нашата планета е само една от милиардите планети, един свят от милиарди светове. За да признаем Безкрайността, трябва да разберем, защо се стискаме за тялото си, бита си, собствеността си и своята условност. Ние се държим за своята временност. Това е причината за нашата слабост. Няма вечност в тялото, в бита – Битие, в собствеността – свобода, в условното няма реалност. Човек се опитва да задържи течащото, затова е обречен на страдания.

    Единственият противник на живота е смъртта. Който я помни, вижда, че това е суета. Но дори смъртта помръква пред непрестъпността и безкрайността на вечността. Вечността е самото битие на живота и смъртта, двата велики създатели на движението. Ако смъртта помага да бъде преодоляна суетата на живота, вечността помага да преодолеем смъртта.

    Размишлението е диалог между Космоса и неговата частица, и всяка частица побира в себе си Безкрайността. Щастлив е този, който знае къде да търси себе си, но дори той не знае, какво ще открие.

    Светът е разделен условно на светлина и тъмнина. Пътят на едните е да издигнат тъмнината до светлината, а на другите – да спуснат светлината при тъмнината. Колкото повече светлина има в един човек, толкова повече тъмнина има около него и обратното. Всичко въплъщава единната идея да се трансформира едното в другото. Материята е устремена към духа толкова, колкото духът се стреми към материята. Това е общ закон за равновесие в движението.

    Първият грях на човека е в първото му желание. Там, където няма желания, е абсолютната непорочност. В когото преобладава доброто, той не помни злото. В когото преобладава злото, той не помни доброто.

    Умът пресмята. Сърцето притегля. Който живее с ума, той живее в тялото, който живее със сърцето, той живее в Безкрайността. Истинските неща за човека не са тези, за които говори, а тези, за които живее. Лекарят трябва да бъде пример за здраве. Учителят – за духовност.

    Да утвърждаваш в себе си човека, е да управляваш мисълта си, това е преодоляването на робската ограниченост, това е отделянето на искреността от лъжата и съвестта от пресметливостта, но за да се освободим от пороците, отначало трябва да ги признаем.

    Едно от свойствата на човешката психика е очакването. Този неестествен навик е станал естествена потребност на човека. Самото очакване не влияе на хода на събитията, но лишава човека от сила. Да се спре очакването е все едно да се спре времето, с което изчезва и суетата. Където няма време, се усеща вечността. Във вечността няма възприемане на движението, а има усещане за пълнота.

    Понякога минутата е дълга като живота, а животът е кратка минута. Времето е форма на вечността. Вечността е форма на живота. При времето няма настояще, но има минало и бъдеще. Във вечността няма време, но има настояще. Времето е нула разстояние до вечността. Вечността е време пресовано до нула. Илюзията живее във времето, а истинското – във вечността. Човек живее във времето, но също пребивава във вечността.

    Вечността поглъща времето. Безкрайността – самия живот. Всяко съзнание има своя предел, както и своята безкрайност. Хоризонтът винаги ще бъде отвъд пределите на достигане за този, който се приближава към него. Безкрайността е хоризонта на цялото Битие. Само абсолютното „НЕ” съставя живота на пределното „да”.

    Когато човек е духовно независим от хората, той е независим и материално. Духовната зависимост е в душевните пороци. Колкото са по-малко обществените пороци в човека, толкова е по-голяма неговата духовна свобода. Материалният свят ни дава своята собственост, но ни отнема свободата. Необходимо е не само да умеете да приемате дарове, но и да се отказвате от тях.

    Младостта живее с бъдещето, зрелостта – с настоящето, а старостта – с миналото. Физическото тяло е инструмент на времето, а времето е инструмент на съзнанието. Това, което човек твърди, променя него самия. Ако човек живее в материята, опорната му точка трябва да бъде в духовното. Ако живее във времето – опорната му точка трябва да бъде във вечността.

    Всяко нещо може да бъде доведено до съвършенство, както и да бъде изкривено до неузнаваемост. Свойство на личността е да се изразява чрез всичко. Но когато личността става безлична, тогава е индивид. Губейки частните си качества, т.е. личното си отношение, индивидът отразява свойствата присъщи на вида му. Личността се откроява от тълпата, а индивидът от вида си. Егоизмът създава желания, а желанията водят човека към слабост. Личността е изобретение на егоизма, а човек е роб на личността си. Егоизмът като ненаситен вампир, отнема всичката енергия, а с енергията и свободата на човека. Да разградят личността си могат малцина, но само в безличен се усещаш единен с небето, бъдейки едновременно и човек на Земята.

    Който живее с надеждата, той търси утешения. Който живее устремен – не се утешава с надеждата. Всичко преминава и това е прекрасно, но ако се опитваме да задържим нещо, това става наше страдание. В човека няма постоянни неща, защото тялото му е временно. Но нежеланието да се признае тази реалност, превръща човека в жалък призрак на собствеността, лишен от истинския възторг на свободата.

    Нашето съзнание е огнен странник, пътешестващ по безкрайните светове на Космическото съзнание.

    Скоро, след велики промени, ще започне период на велико възраждане в обществото. Хората няма да ги обединява нацията и вероизповеданието, страната и семейството, а мирогледът и разбирането за нещата. Ще се активизират закони, които дават невероятни простори за активна дейност на човечеството. Духът на познанието ще устреми хората към духа на творчеството и века на благоденствието. Хората ще се насочат не към светите места, а към светостта на душата си и всичко, което са търсили извън себе си, ще откриват в съзнанието си.

    Който живее с единството на живота, той разбира равенството. Такива хора с огнени сърца не се кланят пред другите и не допускат преклонение пред себе си. Където има дълбока мъдрост, там моралът е висок.

    Отношението към собствеността, както и отношението към употребяваната храна, трябва да бъде духовно, т.е. без желание за притежаване. Човек не може да загуби нищо, само когато нищо не притежава. Илюзията за собствеността е като илюзията за раздялата. Изчезва само това, което го няма, и има само това, което не изчезва.

    Началото и краят са условни понятия, каквото е понятието за самото време. Единната съществуваща реалност е движение, а началото, времето и краят са необходими условия за фиксиране на момента. Самото движение е непрекъсната промяна на самото себе си. А Светът на времето е фиксиран момент извън това движение. Затова в Света на илюзиите можеш да се намираш в миналото и бъдещето, в началото и края, но не в настоящето.

    Светлината не е светлина, както и тъмнината не е тъмнина. Цялата видима илюзия се опитва да ни натрапи своята реалност. Има НЕЩО, което е решило да се погледне отстрани. То е създало свое отражение, чрез което само се усъвършенства.

    Ако някакво понятие има своята противоположност, то и двете съществуват само затова, защото всяка утвърждава другата. Голямото – малкото, злото – доброто, светлината – тъмнината, живота – смъртта. Какво е това, което няма нужда от своя противоположност, което не е живота и не е смъртта, хем го има, хем го няма… О, Велика Безкрайност! Всички сме твои деца и имаме нужда от теб.

    Безкорисността дава независимост, но желанието да се дава е като желанието да се получава. Всяка жива форма желае да получи това, което дава. Разумът, който ни развива, е нашата разумност, праведноста ни е нашата духовност, егоизмът е нашата собственост. Ако е открита зависимост в едно, тя присъства и в цялото. Зависимостта е обратната страна на привързаността.

    Всяко знание освобождава толкова, колкото и свързва. В Космоса, където всичко е взаимосвързано, всичко е взаимозависимо. Освобождаването от едно, поставя в зависимост от друго. Понятието за свободата е неразбиране на избора (тъй като правилното действие е само едно), а свободата на възприемане е безкрайна, както е безкраен самият Космос.

    За съзнанието, абстракцията е тази точка, зад която няма възприятие, а това, което е извън възприятието, е винаги хаос. Но дори и в хаоса има хармония. Това е принцип на единния живот, съществуващ във всяка негова клетка. И ако хаоса ни натрапва своята хармония или ред, имаме право или да го приемем, или да се откажем, в зависимост от това, кое ни е по-близко: любовта във хармония или хармония в хаоса.

    Усмивката разцъфтява от радостта, радостта разцъфтява в любовта. Който утвърждава любовта, живее в радостта й. Жалост, ненавист, обида и печал се раждат от емоциите на егоизма. Радост, устременост, доброта и любов – в равновесието на душата.

    Любовта е велика съзидателка в Света, ревността е велика разрушителка на душата. Любовта е естествен възторг, песен на самия дух. Ревността е животински егоизъм, болест на самата душа.
    В устрема има цялостност, а в желанията – скандали. Егоизмът е животинско наследство. Човек е духовно същество.

    Човек няма лъжливи мисли. Има лъжливи постъпки и думи. Мислите са показател за човешката нравственост, устременост и мъдрост. Те ще станат видими, както са видими днес деянията и се чуват думите. Новото време ще донесе ново възприятие. Вероизповеданията ще рухнат, както ще рухне и старият свят. Това, което е разделено на Земята, носи разделение и в Космоса.

    Човек разбира другите толкова, колкото разбира себе си. Новото възприятие е нов поглед на човека и Мирозданието. Това е нов поглед за себе си.

    Прекрасен е Светът и просветеността. Ужасна е ограничеността. Просветеността живее чрез подвиг. Ограничеността – чрез страх. Подвигът зове към новото. Страхът задържа старото. Да победиш страха, е да умреш с него. Да признаеш подвига, е да се родиш с него.

    Положението на планетата се променя не само тогава, когато науката признае Космическия разум, но когато политиката стане духовна. Ако науката определя търсенето, то политиката определя сметката. Ако науката се устремява от самопожертването, политиката се ръководи от амбициите. Където има политика, там духовността е ниска. Където има духовност, няма политика. Новото време е нов избор, новия път е новото поколение.

    Детската мъдрост винаги е над ограничеността на възрастните. Децата не се обиждат – те са много по-мъдри; децата не са изкуствени, а естествени; в децата няма лъжа – те са чисти. Детската мъдрост е лицето на природата. Човек идва невинен, а си отива порочен. Но ако постигне мъдрост, издига се до детската чистота.

    Колкото е по-важен един човек, толкова е по-глупав. Когато ни се струва, че учим, тогава ни учат. Опитът на ученика е по-важен от знанията на учителя. Всичко, което е преминато, не е толкова важно, както това, което предстои.

    Знанието за миналите животи ограничава, знанието за бъдещите – вдъхновява. Умората е в почивката, а отдихът – в труда. Ако душата тъгува, търси свобода. Където се търси свобода, там е зовът на Безкрайността, където е висока духовността, там е дълбокото разбиране за душата.
    Ученикът и учителят винаги се търсят един друг, тъй като еднакво имат нужда един от друг. Духът свързва сърцата им, затова отношенията им са особено близки.

    Мислителят търси смисъла, а мисълта – мислител. Еволюцията създава форма на съдбата, а човекът – съдържанието й. Общоприетият морал е маска, а личният е лице.

    Жалостта е безжалостна, истинската помощ е в любовта. Енергията на любовта носи възторг, енергията на жалостта – страдание. Който хаби енергия чрез жалостта, не е способен да я насочи към любовта.

    Хората често крият личния си интерес зад думи за отговорност. Отговорността е безлично понятие, независимо и обективно. А личен може да бъде само егоизма. Злобата е силна със своя порив, любовта – със своята продължителност. Войната винаги е болест на планетата, а егоизмът е болест на душата.

    За да разберете човека, достатъчно е да го послушате: говорейки за другите, винаги разказва за себе си. Всеки има свои глупост и мъдрост. Всеки преценява мъдростта чрез глупостта си, а глупостта – чрез мъдростта си.

    Глупавата добрина е равносилна на умното зло. Една и съща постъпка, за един човек ще бъде добро, а за друг – зло. Всички неща имат свой ред.

    Професионализмът е ограничено знание. Просветлеността е безкрайна мъдрост.

    Лъжата живее там, където няма стремеж към истинския „Аз”, искреността е там, където е смирението. Който живее за Света, той се е отказал от себе си. Който живее за себе си, се е отказал от Света. Жалостта се проявява към себе си, страхът – от себе си, а грижата – за себе си. Всички преживявания на човешката личност са лични, преживяванията на човешкия индивид са на вида, преживяванията на човешкото същество са най-истинските. Същността на книгата не е в броя страници, а в смисъла й, както и смисълът на живота не е в изживените години, а в изживените пороци.

    Болестта на физическото тяло е следствие страданията на душата. Ако душата живее в духа, тялото е здраво. Физическите сили имат предел, духовните са безкрайни. Физическото тяло трябва да се поддържа, а духовното – да се развива.

    Песимистите разглеждат Света през страха, а оптимистите – през надеждата, реалистите – чрез просветление. Просветлението е оздравяване, а духовният учител е лекар.

    Всичко е преходно, а ние оставаме. В ограниченото съзнание всичко е разделено, а в безпределното – всичко е Единно. Движението на енергията е непрекъснато, както е непрекъснат самият Живот. Всичко съществуващо получава и отдава енергия Не е възможно присвояването на тази сила, както е невъзможен и животът без нея. Всичко е Единно и всичко е в НЕГО. Ако човек е наблюдател, той е като ветроход в океана във властта на ветровете. Ако е изпълнител, той е като песъчинка в океана от хаос. В творчеството на Безпределността, човек може да бъде, както съзнателен участник, така и безсъзнателен изпълнител.

    Философите търсят смисъла, а устремените – свобода от смисъла. Смисълът е в ума, тъй като умът има нужда от него. Свободата е извън определеното, тъй като няма нужда от нищо.

    Всяка крачка отвъд определеното граничи с безумие, но само на тези самотни странници, които блуждаят между живота и смъртта, между вечността и времето, е дадено правото да водят човечеството към съзнателността.

    Представата на хората за Космоса е човешка, както и представата на мравката за Земята е мравешка. Затова и Бог е само човешки, нечовешки Бог не съществува. Реалният Свят винаги е различен, отвъд пределите на човешкото въображение, но човекът се опитва да си го представи и така го изкривява.

    Когато е разрушено обичайното възприемане на Света, единствен маяк е духът. Дъхът насочва, съществото действа. Дистанцирането на съществото позволява да се стигне до самата смърт и да се отдалечи от живота, да стигне до непостижимото и да не загуби обичайното, да забрави себе си, без да се загуби. Такива озарени живеят извън илюзиите на нашите условни човешки представи, а в разбирането, че редом съществува съкрушителна реалност и жалък, примамлив и условен Свят.

    Всичко, което възприемаме е от въображението ни. Реалността ни дава чист лист и ние рисуваме на него всичко, което ни скимне. Рисуваме и си вярваме, вярваме и преживяваме. Дните преминават като минути, животите като дни и всичко започва отначало. И настъпва момент и Нещо се пробужда в нас, то разрушава целия ни свят, разтърсва човешката ни същност и ни кара да надникнем отвъд въображението си, на нарисуваното от реалността.

    Пътят към свободата започва с освобождаването на своите мисли. Да признаем мисълта като духовно същество, означава да премахнем всички забрани и да разчистим пътя към свободата, към съзнанието за Безкрайността.

 

    Космосът ни учи:

    Не си прави идоли, нито от това, което е на Небето, нито от това на Земята, не се покланяй и не им служи.

    А се издигни към свободата, в това се състои истинският смисъл и истинският Свят. 


    Не произнасяй напразно името Господне.

    Където няма внимателно отношение, там няма святост. 

 

    Помни съботния ден за да го осветяваш.

    Когато хората се съединяват в едно действие, в една дума, в една мисъл, се сливат в единен дух. 


    Почитай баща си и майка си.

    Където липсва почит към родителите, няма почит и към Твореца. 


    Не убивай.

    Ни братята си, нито тварите, живеещи на Земята. Където няма съзнателно убийство, там няма намеса в естествения ход на нещата. 


    Не блудствай.

    Нито с тялото си, нито със словото, нито с мисълта. 


    Не кради.

    Лесният път е дългия път. 


    Не лъжесвидетелствай против ближните си.

    Човечеството е един вид, един род, едно семейство, една душа. 


    Не пожелавай дома на ближния си, нито жената, нито роба и робинята, нищо, което принадлежи на ближния ти.

    Желанията пораждат егоизъм, егоизмът разрушава света. 


    Космосът учи:

    Животът на Земята е път към съкровеното и го осветява не само Бог, но и нашата вяра, труд и любов.

 


Източник: Йосиф Йоргов http://yosif.net/

Превод от www.istok.co.il и www.biopole.ru/

Последно променена в Понеделник, 18 Февруари 2013 00:20