Петък, 22 Февруари 2013 20:37

Живот след смъртта

Написана от
Интервю на Алън Грег с Дийпак Чопра по въпросите, разгледани в книгата му „Живот след смъртта. Тежестта на доказването” 2010 г. Главните теми в интервюто дават възможност на Д. Чопра да представи още веднъж разбирането си за същността на съзнанието, което е вечната част във всеки от нас, пресъздаваща себе си, използвайки и смъртта като творчески процес.

превод: Варта Карагьозян

 

Водещ: Посветили сте цялата си кариера на това да разкриете тайната на здравословния живот и на доброкачественото остаряване. Сега ни представяте книга за смъртта и живота след нея. Защо написахте такава книга и защо сега?

Д. Чопра: Защо сега? Сигурно е свързано с факта, че когато преди няколко години Джордж Буш влезе в Белия дом, в същия ден баща ми напусна този свят. Просто не му се искаше да живее повече... Баща ми проследи церемонията по встъпването в длъжност, излъчена пряко по телевизията и се обърна към нас с думите: ”сега ви напускам”, след което се оттегли и почина много елегантно в състояние на медитация. В знак на почит към него и с пълното съзнание, че съм в есента на своя живот, си помислих, че въпросът за смъртта е подходящ за разглеждане.

Водещ: Ние не обичаме да мислим върху смъртта, но обичаме да говорим за нея. В тази книга Вие ни насърчавате както да мислим, така и да разговаряме за смъртта, много преди тя да настъпи. Защо?

Д. Чопра: Както знаете, моята професионална подготовка е свързана с медицината. Работил съм и в спешно отделение. Виждал съм хората да се изправят пред смъртта, само и единствено когато им се е налагало да го правят - вследствие на тежка диагноза, при инфаркт и така нататък. Беше изключително изпитание да ги наблюдавам как преминават през отрицание, възмущение, фрустрация, отчаяние и накрая - прекалено отчаяно смирение. Когато срещнат смъртта, хората преминават през много голямо страдание. От друга страна, ако сме в състояние да изследваме този въпрос, когато сме напълно здрави, да разберем същността на смъртта, да се свържем с онази част от нашето същество, която е извън времето, ние всъщност се освобождаваме от страха. А когато се освободим от страха от смъртта, ние преставаме да се страхуваме и от всичко останало.

Водещ: Да разбирам ли, че Вие не се страхувате от смъртта?

Д. Чопра: Не. Очаквам я, когато ще ми се случи.

Водещ: Нека поговорим за това. Книгата Ви е озаглавена „Живот след смъртта” - какво означава това, как изглежда животът след смъртта?

Д. Чопра: Нека направим необходимата уговорка, че ние с Вас сега се опитваме да обхванем голям обем информация за кратко време. Когато хората си задават въпроса: „Къде отивам, когато умра?”, най-простият отговор гласи: „Откъдето идва и където се връща всяка мисъл, след като умре”. Така например, Вие можете да си спомните какво сте вечеряли последния път - споменът идва и си отива, така както това се случва с всяка мисъл - тя идва и си отива. Душата не е нещо, тя е процес. Съществува поле от възможности, буквално поле, където са налице спомените ни. Според популярната терминология те са само потенциални спомени до момента, когато бъдат „извикани”. Нашето тяло, чувството ни за субективно преживяване и светът отвън са проекция на нашето съзнание и това съзнание е един творчески процес. Нашето съзнание винаги проектира това, в което вярва; това, към което е привързано; това, което си представя. Така че, бих казал, е възможна безкрайна гъвкавост на всичко онова, което преживяваме след настъпването на смъртта. Това включва разбирането ни за ад и рай, за чистилището и всичко, което хората си представят. Тук е включено и прераждането,  нелокалните области с архетипни символи, но отново подчертавам - всичко това са проекции, също както и този разговор е проекция.

Водещ: Книгата Ви има подзаглавие: ”Тежестта на доказването”. Когато хората говорят за задгробния живот, обикновено доказването му е свързано с религиозните схващания (става дума за доказване на наличие на живот след смъртта, бел. пр.). Вие твърдите в книгата си, че науката напълно изпреварва религиозното схващане по този въпрос.

Д. Чопра: Както знаете, в миналото - през Средновековието, тежестта на доказването на задгробен живот е падала върху скептиците, защото всички са били вярващи. В наши дни тежестта на доказването пада върху науката. Тя днес се е превърнала в новата ни вяра, новата ни религия, развитието й облагодетелства милиони. Благодарение на науката е възможно, например, хората да ни гледат от екраните на телевизорите си, разположени в домовете им. И така, възниква въпросът: ”Готова ли е науката да изследва невидимото?” През последните триста години материалистичната наука се е фокусирала единствено върху обектите на възприятията, съществуващи на нивото на материята. След това психологията започва да изследва процесите на наблюдение и възприятие. Сега ние навлизаме малко по-дълбоко. Разглеждаме процеса на наблюдение, но си задаваме въпроса: ”Кой наблюдава?” Имаме наблюдател, процес на наблюдение и обект на наблюдението. Кой е наблюдателят, къде е този наблюдател? Ето това е много интересно. В научната литература си пробива едно ново понятие - дисконтинюитет (липса на непрекъснатост). На фундаменталното ниво на съществуване всичко се усеща като вибрация. И като вибрация, всичко се включва и изключва последователно. На най-фундаменталното равнище на действителността всичко в природата, всичко, което познаваме като физически свят, представлява явление на включеност-изключеност (on-off phenomenon). Ние знаем какво представлява състоянието на включеност- то е енергия и информация. Същественият въпрос е: „какво се случва в състоянието на изключеност, какво се случва в дисконтинюитета?” Много хора приемат, че това е съзнанието, интелекта.

Водещ: В книгата си Вие разглеждате голям обем научна литература и изследвания, свързани с въпросите на смъртта и след нея, в това число и някои специфични изследвания, посветени  изцяло на този въпрос. Кое от доказателствата, според Вас, е най-привлекателно, най-убедително?

Д. Чопра: Най-неустоимото е, разбира се, самата теория за дисконтинюитета, както и разбирането на природата на съзнанието като нелокално - извън ограниченията на времето и пространството и поради това - вечно. Във всички нас има част, която е извън времето, която е безкрайна. Вторият по важност аргумент е свързан с междукултурните изследвания на състояния, близки до смъртта, или след нея.

Водещ: При които се повтарят едни и същи преживявания, независимо от принадлежността към определена култура?

Д. Чопра: Да, имам предвид състояния, при които мозъкът е мъртъв, няма мозъчни вълни.

Водещ: Предполагам, че имате предвид това, което пациентите определят като „преминаването отвъд”?

Д. Чопра: Да, именно, различните измерения на съществуването, както и много други неща, в зависимост от културата, като: виждане на починали близки, архетипни символи, картини, светлина, тунел и т.н. - звуци, музика. Разбира се, има и много критици на такива възгледи - например, че вследствие на настъпили поражения в мозъка на умиращия се зараждат субективни халюцинации. Но нека не забравяме, че преди всичко мозъкът е мъртъв, няма признаци на живот и второ - пораженията на мозъка не изключват възможността за преживяване на по-широка реалност. Това е така, защото нормалният мозък сам по себе си представлява механизъм за редактиране. Той „пресява” всичко, в което не вярвате. Когато функционира „нормално”, мозъкът възприема по-малко от една милиардна част от случващото се. Така че увредените мозъци, децата с аутизъм, страдащите от някои психози, всъщност преживяват различни видове разширено съзнание. Това не е критицизъм, а валидна истина. Има например, много интересни изследвания на деца, които си спомнят случки от минали животи.

Водещ: Имате предвид изследванията на Университета на Вирджиния?

Д. Чопра: Именно, става дума за 2 500 изследвани случая.

Водещ: И какво показват тези случаи?

Д. Чопра: Ще Ви дам конкретен пример. Петгодишно дете разказва: ”Аз бях пилот от военновъздушните сили на САЩ, това беше моето име, вторият пилот се казваше така, прелитахме над Окинава, улучиха ни и бяхме свалени, взети за военнопленници от японската армия и т.н., и т.н. След такива разкази учените проучват посочените факти, валидират спомените - дали наистина е имало такива събития. Най-забележителното в тези разкази е, че са изключително подробни. Има и още нещо, което се случва при тези истории на прераждане. Това е фактът, че децата носят родилни белези и деформации на същите места, където си спомнят да са получавали наранявания и поражения от предишен живот.

Първият път, когато четох подобна информация, си казах: ”не ми се вярва, защото не става дума за генетична информация, идваща от предишен живот, не виждам връзка. Но после, като се замислих, например за случаите на стигма - осемнадесетгодишното момиче от Оукленд, Калифорния, което получава раните на Христос на дланите, краката, гръдния кош и лактите и започва да кърви две седмици преди Великден и се отдава на съзерцание на Разпъването на кръста. Оказва се, че емоционалната и физическа травма, идваща от психическото ни тяло, споменът за преживяното, може да се проектира в настоящото тяло на осъзнаване и да причини физическа травма. Тъй като съзнанието трансцендира (е извън) пространството и времето, за него няма физическа преграда да премине в настоящото тяло.

Водещ: Да Ви разбирам ли, че научните среди приемат на сериозно тези казуси?

Д. Чопра: Някои учени се отнасят сериозно към тях.

Водещ: Нека Ви насоча към друга перспектива на разглеждане. За западната наука е характерна една значителна традиция на рационализъм, която разглежда смъртта като враг. Религията ни учи, че Бог ще ни защити и спаси от смъртта, отправяме молитви за тези, които обичаме и т.н., в този ред на мисли и лекарите са за това, да поддържат живота, да ни предпазват от смъртта.

Д. Чопра: Смъртта е начинът да пресъздаваме самите себе си. На всяко ниво на действителността Вселената умира и се пресъздава-фотони, молекули, атоми, органи, тъкани и тела. Например, в биологията е известно понятието апоптоза - това означава програмирана клетъчна смърт. Ако нямате апоптоза, това означава, че имате нещо, наречено рак. Раковата клетка е клетка, която е забравила да умре. Може да се каже, че ракът е временна ваканция спрямо смъртта, а смъртта е нашият пропуск за живота.

Водещ: Затова Вие тълкувате смъртта като творчески процес... бихте ли обяснили?

Д. Чопра: Тя е творчество, защото всеки път, когато умираме за миналото, се заражда възможността да създадем нещо, което никога досега не е съществувало. Това се нарича възникване и това е сърцевината на еволюцията. Еволюцията използва смъртта... между другото, това е и важна религиозна тема: за смъртта и възкресението. Възкресението на Христос, или както се казва роденият от мъртвите. Трябва да умреш за миналото, за да сътвориш ново бъдеще.

Водещ: Това означава ли, че вярвате в прераждането?

Д. Чопра: Да, като един от възможните сценарии.

Водещ: Само един възможен сценарий ... Вие също твърдите, че независимо от това, дали се приемат всички специфични аспекти на живота след смъртта, можем да имаме значителни обществени ползи, ако се отнасяме към смъртта по различен начин, като се освободим от страха си от нея.

Д. Чопра: Преди всичко трябва да помним, че ако можем да победим страха си от смъртта сега, животът се развихря необуздано. Защото всеки друг страх е всъщност страх от загуба, замаскиран по някакъв начин. А няма по-голяма загуба от това да загубим физическото си тяло и личността си, нали? Така че, ако можете да овладеете най-дълбокия си страх - смъртта, ще проумеете, че всеки друг страх е прикрит страх от смъртта. Това може да е страхът от смъртта (края) на вашите ресурси, на вашите доходи, или на личните Ви взаимоотношения с някого, смъртта като загуба на работното Ви място. Преодолявайки страха, вие придобивате умението да пристъпвате в територията на неизвестното, защото то вече е познато за вас. Вие гледате на него като на творческа възможност. Ако сте в състояние да направите това сега, животът Ви ще стане толкова фокусиран върху настоящето, толкова преливащ от енергия, толкова вибриращ и креативен. Приоритетите Ви също ще се променят. Няма да си губите времето с всички онези банални, еднодневни неща.

Водещ: По същия начин, както данните от междукултурните изследвания разкриват подобие в преживяванията на състояния близо до смъртта, те показват и сходство по отношение на преживяванията, причинени от самата смърт, а именно, че тя почти винаги е съпроводена от скръбта.

Д. Чопра: Когато преди около пет години се наложи да кремирам тялото на моя баща, трябваше да го помажа, то беше изложено у дома, децата дойдоха да се сбогуват, имаше посещения от съседи с техните деца. Цареше  атмосфера на интимност и спокойствие по отношение на покойника. Докато аз кремирах тялото, забелязах, че на известно разстояние от нас някои от децата използваха въздушната струя от огъня от кремацията, за да издигнат хвърчилото си, забавляваха се. Недалеко от нас свиреше сватбен оркестър, още по-нататък деца играеха на крикет. Именно това е животът - едновременното протичане на всичко, преходите, трансформациите... като деца ни учеха, че пеперудата се появява, защото гъсеницата умира.

Водещ: Моля да развиете още малко вашата теза, тъй като в книгата си твърдите, че смъртта всъщност представлява осъществяването на целта на живота.

Д. Чопра: Каква е целта на живота? Да се развиваме, да творим, да градим отношения, да придаваме смисъл, да постигаме цели, да имаме прозрения, интуиция, вдъхновение, креативност, да вземаме решения, всички те са качества на нашия дух. И когато настъпи смъртта, тези качества могат да се проявят за придобиване на нов опит. Иначе ние всички ще сме обречени на вечна сенилност, оглупяване.

Водещ: Как Вашето изследване и написването на тази книга Ви промениха в личен план?

Д. Чопра: Написването ѝ рафинира способността ми да обяснявам. Отдавна притежавам тази информация, дълго, почти 20 години обмислях да я напиша. Но необходимостта да изложа първоначално виждането си, да обяснявам, особено пред скептици и цинично отнасящи се умове, ме доведе до избистряне на собственото ми мислене по начин, който в крайна сметка предизвика още по-дълбоко вникване в проблема.

Водещ: Какво бихте казали на скептиците и циниците?

Д. Чопра: Може би, че ако не очакват нищо да се случи след смъртта, няма и да преживеят нищо... защото ние винаги проявяваме собствените си очаквания.


източник: http://www.youtube.com/ видеозапис на английски език

Последно променена в Петък, 22 Февруари 2013 21:42