Понеделник, 12 Ноември 2012 21:32

Силата на вашето съзнание

Написана от
Ченълинг състоял се на 04.04.2004 в Белгия, духовен център "The Moon Circle" и съдържа както текст, така и отговори на Йешуа по въпроси от аудиторията

http://www.jivoslovo.info публикува статията с разрешението на Йосиф Йоргов http://yosif.net


   Дойдох днес да разговарям с всички вас. Познавам ви много добре. Дори не можете да си представите колко. Често съм с вас, тъй като сърцето ми е свързано с вас. Виждам болката ви. Виждам радостта, тревогата и мъката. Толкова се радвам, че мога да ви разкажа за силата, която ви принадлежи. Силата на вашето съзнание. Силата на съществото ви. Силата на собствената ви душа.
   Прекалено често все още се намирате в търсене. Отново и отново търсите решенията извън вас. Но щом ги намерите и приемете за свои, забелязвате, че вече са започнали да губят очертания. Разберете, че самите вие сте центъра на своето съществуване, слънцето на собствената си вселена. Насоките и настройките на съзнанието ви определят какво да чувствате, какво да мислите и как да действате. От самите свои дълбини управлявате тези неща, както слънцето насочва своите лъчи навън. Ако сметнете, че някои от вашите страни не трябва да бъдат осветени от това слънце, те няма да бъдат осветени. Ако мислите, че някои неща не трябва да бъдат огрети от лъчите му, то всичко и всички ще са съгласни с вас.
   Точно по същия начин, помощ или съвет от някого може да получите само, ако позволите на слънцето да освети този ваш аспект, който има нужда от помощ. Това винаги е само ваше решение – да извадите този аспект и да отворите вратата. Никой не може да ви принуди към това. Ето защо никой не може да ви помогне, ако не си позволите да приемете помощ. (Това е вярно, както за помощ на Земята, така и за помощ от наша страна.)
   Чувството за вина е живо във вас и това ви кара да мислите, че нямате достатъчно сила, за да откриете собствения си път, да почувствате отново съдбата си.
   Това чувство за вина е свързано с миналото, когато за продължително време сте губили себе си. Говоря за специфика на миналото, тук на Земята. За миналото от много въплъщения, в които сте изпитали много тъмнина.
   Това не е било напразно. То има смисъл. Това е минало, през което сте устояли на голям страх и който е затъмнил вътрешното ви слънце. Но сега бавно се пробуждате. Частично вече сте във светлина, обаче, все още има много аспекти, които остават в сянка, затъмнени от страха и неувереността в себе си.
   Можете да сравните тази вътрешна тъмнина със загубено дете. Част от душата ви е такова дете. То е загубило пътя си в миналата болка. Но миналото е статично. Както каза Герит (във встъпителното си обръщение), в известен смисъл, времето е илюзия. Няма нищо безвъзвратно загубено във времето. Няма затворени веднъж завинаги врати.
   Загубеното дете във вас, частично се намира в миналото и може да бъде намерено. Вие сте родителите му и сте единствените, които можете да се грижите за него, които можете да го стоплите и върнете към живота.
   Във връзка с това, искам да кажа някои неща. Забрави ли сте, какво е да се живее. Много сте добри в оцеляването, но истинския живот е много по-ярък, вдъхновяващ и щастлив. И точно тази ваша част, която умее всичко това, е била загубена. Загубена в лабиринта на миналото, във въртележката на травмиращи съзнанието събития.
   През цялото това време сте се въплъщавали тук, на Земята, на ниво душа, израствайки както децата. В този смисъл сте дошли на Земята като деца, за да постигнете много опит, и в много случаи този опит не е бил разбран напълно. Сега приближаваме към края на определен период от време, определен цикъл от вашето развитие и е настанало времето да се издигнете над неразбрания опит. Да израснете до „родител”. Да станете баща или майка на своето собствено дете.
   Това е, за което искам да поговорим с вас: вътрешната ви сила да се издигнете над състоянието на раненото дете във вас. Детето във вас е жертва на много неразбрани опити. И ви казвам: най-дълбоката вътрешна рана е раната от изоставеното дете. Детето, което не разбира, какво става с него, което е изоставено, изплашено, което няма никакви критерии, които да му помогнат да разбере.
   В такъв момент ще разберете, че тази изоставеност е била дълбок вътрешен избор и съзидателен акт, което наистина е божествено. Дълбоката болка, която сте изпитали, когато сте започнали своето самотно пътешествие, своят рейд за опит, като болката в същото време е била велик творчески акт. Доколкото, отделяйки се от Цялото като душа, от Баща/Майка/Бога, си давате възможност да правите велики открития, да изпробвате и почувствате огромно количество неща.
   На днешния етап от пътешествието ви, когато във вас все още има много болка, е трудно да бъде забелязан дълбокия смисъл на дългото пътешествие към къщи. Но искам да ви уверя, че сте прекрасни същества от светлина с огромно мъжество и вяра в Създателя, иначе никога не бихте започнали пътешествието. Искам да ви напомня за искрата мъжество, творчество и светлина във самите вас. Почувствайте тази искра отново във сърцето си, съединете със нея. Знайте, че имате сила да позволите на вътрешното дете да се завърне отново към живот. Позволете му да пее и играе.
   Това е много значителен символ – вътрешното дете.
   Пътешествието е започнало със загубеното и изоставено дете, оставено в тъмнината. Пътешествието завършва с дете, светещо от изобилие, щастие и светлина. Единственото нещо, което е нужно за да постигнете това, е възрастния, който да го вземе за ръка, да се погрижи за него и да му внуши доверие.
   Точно това сте вие. Пазители на вътрешното ви дете. И знайте, че това дете е велик радостен дар, който можете да си поднесете сами.
   Дошло е времето. В тази точка от историята е настъпил момента, когато трябва да съберете на едно място загубените си части. Настанало е време да бъдете център на това, което сте. Можете да откриете, че този център не е нещо старо, при което да се върнете, а нещо напълно ново. Всички вие сте по пътя към новата реалност, към новото ниво на битието, което не е съществувало преди. Също така има и аспект, който връща назад, в смисъл на разпознаване на своята собствена божественост, усещано като завръщане в къщи, изплуване спомена на древното усещане за единство и хармония, което сте познавали по-рано. Но за първи път е, когато се появява този смисъл и чувство за единение, изключително и единствено чрез своето собствено съзнание. Ще се завърнете в Светлината, без да се отказвате от собствената си индивидуалност. Това върви заедно: да си Бог и индивидуалност, да си в Единство и да си отделно.
   А сега ви каня да зададете своите въпроси.

   Първи въпрос
   Нима историята на Йешуа не противоречи на идеята за илюзорността на времето? През цялото време тук се говори за История и Еволюция. Следователно, би трябвало да съществува движение напред, преместване.
 (Пояснение: Герит в своето встъпително слово говори, че всичкия опит е част и остава да съществува в едно велико Сега, и по този начин, нищо не е загубено безвъзвратно, виж също сайта му Life and Consciousness.)
   Говорихме за минало и история, които са действително съвкупност от опит, който носите в душата си. Но ние използваме термините на хронологията просто като инструмент, а също така, това е чисто човешки начин да бъде пояснено, че се намирате в процес. А процеса винаги има времева линия. В същото време е истина и това, че съзнанието ви, вашата дълбока същност, не е привързана към времето и пространството. По същия начин дълбоката ви същност не е привързана и към физическото тяло или към Земята.
   По пътя към себе си, в търсенето на своята божествена същност, образно казано, прекрачвате през времето. В този момент не е по-важно, дали един травмиращ опит се е случил вчера, преди столетие или в някакъв предишен живот. Енергията на травмата се намира във вашето същество, в енергийното поле, в аурата. В момента, когато лекувате травмата, променяте миналото.
   По този начин можете да кажете, че миналото присъства сега във вид на енергийно поле. Представете си, вътре във вас такова поле, което ви обгръща, вибрира и влияе на това, което правите със съзнанието си. Вие взаимодействате с миналото. В този смисъл то не е фиксирано. В този смисъл няма противоречия, когато се говори за миналото и за вечното Сега, в което всичко присъства едновременно.
   В друг смисъл можете да говорите за миналото като сума от натрупания от вас опит. Все пак, това е същото минало във вид на енергийно поле, което е свободно достъпно, а следователно, е тук и сега.
   Надявам се, че нещо е станало ясно.

   Втори въпрос
   Говориш за нашата душа, нашата същност и нашето тяло. Иска ми се повече яснота за разликата между тях.

   Много е трудно да бъде разделена реалността на съзнанието на малки парченца и да им се налепят етикети. Обаче може да се каже – съществува слънце в средата на всичко. Тук използваме слънцето, като символ на вашата дълбока същност, на вашето ядро. Можете да го наречете вашата личност, ние нямаме предпочитание към термините. Това слънце излъчва навън и се проявява в материята, в пространството и времето, в рамките на ограниченията на формата. Формите могат да получат имена. Можете да кажете, че тялото е най-плътната форма, в която душата или вашата същност могат да съществуват. Можете да кажете, но това зависи от определението, че душата е това, което се запазва непроменено, преминавайки през различни животи, но постигайки в този процес нов опит. По този начин, това е част от вас, която се въплъщава отново и отново. В този смисъл, душата е частичен обект или форма, която се развива във времето, независимо от тялото. Но в душата съществува също така и Божествена Искра – безформена и извън времето, чисто съзнание. Тази независима част можете да наречете ваша същност. (Допълнение на Памела: движението на същността в душата и по-нататък в тялото е последователна манифестация или протичане на Висшия ви Аз в материалната реалност.)
   Представете си слънцето с разбягващите се от него лъчи. Слънцето заедно с лъчите – това сте вие. С отдалечаване на лъчите от слънцето, съзнанието и материята стават все по плътни, все по свързани с пространството и времето, а също така, много повече склонни да се поддават на страха и илюзиите. Върху тези лъчи можете да нарисувате сектори и да ги обозначите като „същност”, „душа”, „тяло”.
   Това понякога може да помогне при изясняването на някои неща, но ние не сме привързани много към определенията.

   Трети въпрос
   Често се опитвам да обясня на хората неща, които чувствам и зная вътре в себе си, но открих че околните не ме разбират. Какво да правя?

   Всеки човек има своя собствена реалност в съзнанието. Можете да изобразите тази реалност, като отново използвате образа на слънцето, и която съществува на определена точка от негов лъч.
   Ако вътре в себе си усещате искрата на Божественото съзнание и единството на всички неща, вашата енергия, вашето енергийно излъчване, може да влезе в противоречие с околните.
   Това се отнася особено за хората, които градят своята безопасност на основа „закона за ограничението”: правилата в обществото, които определят, какво може да се прави, а какво не, кое е позволено, и какво е забранено. Тези закони (щампи на колективно мнение) са основани на страха. Когато осветявате тези закони със светлината на съзнанието си, вашето енергийно излъчване подсказва на хората, че сте способни да преминете през ограниченията на законите и това може да предизвика злоба и неразбиране, защото говорите и излъчвате чрез източника, непознат на другите. Това може да предизвика страх в някои, тъй като не разбират, как избирате своя път в живота. Когато действително живеете основавайки се на своята интуиция, на своя собствен извор за истина, решенията, които вземате по своя път, могат да изглеждат импулсивни, хаотични и ненадеждни. Гласа на душата ви не се придържа към фиксирани рамки и правила. Това може да отчуждава в известен смисъл.
   Важното е да не се смущавате от това и да продължите да се вслушвате в тишината на вътрешния си източник, тъй като точно тук е вашата истинска сила. Важно е също, когато получавате информация от този тих, вътрешен интуитивен източник, действително да я заземите, да я привържете към Земята. Можете да направите това, като позволите на енергията, която усещате в момента (енергията: „Това е моята истина”), да премине през вашето тяло, като си я представите тясно преплетена със Земята. Това ще ви даде сила да живеете по-нататък, основавайки се на тези озарения и няма да даде възможност на другите хора да ви дърпат назад.
   Колективното поле от енергии или това, което наричам „закона за ограниченията и страха”, могат да са всепроникващи във вашето обкръжение. Това е колективно поле на съзнание, което се поддържа от повечето хора, които все още не са избрали да живеят в собствената си светлина и със собствената си истина. Във връзка със съществуването на това влияние, е много важно да усилите вашата собствена истина чрез заземяване в тялото ви и в Земята.

   Четвърти въпрос
   Възможно ли е действително да съм видял образа на Христос? Толкова много бях привлечен от сиянието на сърцето му. Или това е само мечта?

   Ето така сте ми скъпи и толкова съм ви близък. Винаги сте ме виждали и чувствали, дори и да не сте го осъзнавали през цялото време. Ние сме здраво свързани.
   Винаги можете да се настоите към мен, към моята енергия, да повишите настроението си. Само се доверете на интуицията си, на възприятието си. Някога сте имали вече този опит и сега, когато отново изпитвате това, сте в центъра на силата си. Щом започнете да се съмнявате, го губите, потъмнява и започвате да се съмнявате във всичко.
   Не се питайте. Самите вие сте извора на сила за собствения ви живот.
   Разбира се, че аз бях с теб. Не трябва да се мислите, че да съм с вас е нещо необичайно за мен, защото вашия жизнен път, движението ви към светлината, към истината, ме касае много дълбоко. И навсякъде, където е възможно, ще бъда с вас и ще ви служа.
   Сега представлявам енергийно поле. Бях човек, но също така принадлежа на реалността, не съм свързан с определено тяло, време и пространство. Това означава, че винаги мога да бъда тук, с вас. Винаги можете да се настроите към мен.
   Това не е нещо, за което трябва да се трудите. Това не е нещо, за което трябва да достигнете до просветление. Това е просто тук. Като любовта, която е винаги тук. Не трябва да се стараете за това. Нищо не трябва да правите. Само си позволете да получавате.

   Пети въпрос
   Как можем да се докоснем до това ново съзнание, за което говориш?

   Вече сте свързани с тази форма на съзнание и всички го усещате. Вие сте като пчелите, виете се над питите и сърцата ви учестено бият. Нещо жужащо и бръмчащо, нещо, както ви се струва, казва: „всички трябва да бъдем тук”.
   И така, разпознаването вече е тук, остава да разпознаете част, от какво сте.
   Приличате на същество, разделено наполовина. Една част от вас знае истината и реалността на светлината, реалното съществуване, не затъмнено от страх и неувереност. Но другата чаша част е все още в тъмнината и студа.
   Какво ще кажете, да съберете мъжество и да направите избор? Да станете едно със светлата си част, вече осъзнаваща новата реалност.
   Ако все още се отъждествявате с частта, която изостава, която все още има нужда от лечение, тогава се чувствате жертва. Малка и безутешна, в постоянно търсене на нещо извън себе си. Докато в същото време, всичко, което търсите, е вътре във вас. Въпрос на вяра е само, за да го усетите.
   Най-важната цел е да вярвате в това, което усещате като светлина в себе си. Под светлина разбираме не „святост”, а радост, веселие и вдъхновение. Усещате се увлечени. Усещате нарастването на енергията ви.
   Чувствате се задължени за толкова много неща и това усещане за дълг е лош помощник при търсенето на светлината в себе си.
   Това е новата реалност за която говорим, която предлага свобода едновременно да сте самите себе си. Този факт, че се стремите към това, е показател, че вече имате знание. Тази част, която знае, тази част, която израства и достига до тази нова реалност, е в авангарда. Постарайте се да се отъждествявате с нея. Дайте й възможност да ви води, дори това да изглежда странно и тайнствено. Ако го направите, другата ви част ще ви последва.

   Шести въпрос
   Хората се стремят да разпределят всичко по категории, по месеци, като в астрологията, по години, както в китайската астрология. Понякога хората говорят за децата на светлината, с други думи, за цяло поколение от хора. Как се съвместява всичко това в единно цяло?

   Това, действително, е дилема за вас. Вие искате да разберете реалността на светлината, намирайки се в реалност, която все още е в сянка. Опитвате се да използвате инструментите от вашата реалност, за да разберете нещо съвсем различно. Това е добре, дотогава, докато ви помага. Ако използвате инструменти, които ви издигат нагоре, това винаги е добре. Независимо дали е астрология, психология или каквото и да е. всичките тези системи могат да бъдат определени като добри.
   Ако системата ви позволява да стигнете до озарение, да се свържете в сърцето си със Висшия си Аз или със собствената си вътрешна светлина, значи системата е изключителна за вас. По този начин, няма нищо неправилно в системата като такава. Започва да възниква проблем, когато системата започне да ви ограничава, когато се превъзнася като истина от последна инстанция и се поставя над реалността, като по този начин я ограничава.
   Когато започнете да усещате като ограничаваща някоя система, е много важно да намерите сили в себе си и да я изоставите. Това също е постигането на собствената ви сила.
   Това е силата да забележите, че инструмента е полезен за известно време и за решаването на определени проблеми, и да сте способни да го изоставите без съжаление и осъждане.
   Много психологически системи, включително и духовните, представляват съчетание от интуитивни прозрения и рационален смисъл. Винаги има смес (това е човешкият аспект във всички системи), от едната страна искрата, импулса на реалната светлина, а от друга, човешкия ум се стреми винаги да организира и нареди по поличките. Поради това, по-малко просветените аспекти могат да се натрупват (защото ума винаги предпочита да подчинява реалността, вместо да й позволи просто да бъде).
   Винаги е много важно да осъзнавате субективността на всяка доктрина и да се вслушвате в интуицията си.
   Прекалено много разговори се водят сега за децата на светлината или децата индиго. И действително, с идването на тези деца, вълна от светлина се излива във вашия свят. В ума си вече сте подготвили всички видове идеи и теории, за да ги разберете и да ги класифицирате. Но светлината просто тече през тях!
   Тази светлина може да бъде много силна. Децата само с присъствието си могат да преобърнат много идеи, които до този момент не са били подлагани (в колективното съзнание) на съмнение. Пристигането на тези деца е реалност.
   Можете да попитате, как да ги наричате в различните психологични интерпретации, но идването им, действително, провъзгласява нов вид съзнание, което са призвани да донесат.

   Седми въпрос
   Търсенето на самия себе си е толкова самотно приключение. Семейството ми е малко и често се чувствам самотна. Как може тази сила да помогне да се справим с това чувство за самота?

   Памела: Усещам отговора на Йешуа, който е адресиран директно към теб. Това е по-скоро личен отговор. О`кей.
   Когато тръгнете да търсите себе си и се обърнете навътре, изведнъж се сблъсквате с много сложна ситуация. Вътрешната самота може да парализира.
   Пътя ви в този момент, пътя, който е избрала душата ви, е действителното изграждане на себе си, започвайки от самото дъно, от самото начало. Имам предвид собствената ви сила, собствена нова основа. И за да стане това, сте принудени да преминете през вътрешната си самота, в продължение на което, ще бъдете изцяло затворени в себе си. Но това е пътя към собствената ви сила.
   Това е процес свързан с признаването и освобождаването от своята дълбока злоба и гняв. Това се отнася за гнева в отношенията с вашето обкръжение и в отношението с миналото ви.
   Изобщо, можем да кажем, че в момента, когато се обръщате навътре, за да потърсите вътрешната си сила и да се изключите от идеите и мнението на другите, вашето съзнание прави завой на 180 градуса. Следствие на което, се сблъсквате с най-проблемната си част. Това може да е дълбока самота или страх от оставането сами, или нетърпеливост, гняв или печал.
   По този начин, няма нищо необичайно, щом стъпите на пътя, който води към по-високо ниво на съзнание, в началото да осъзнаете своите неприятни страни. И в този момент е много важно да не отстъпите, да останете така.
   Останете със себе си и бъдете свой водач, както го прави родител с дете. Това е същото, за което говорих в началото. Може би сте чували за хора, които работят с умиращи. Те могат да ви разкажат, че на някои помагат, просто като стоят наблизо. Седят до тях и нищо не казват.
   Единственото, което може да направите за себе си, когато изпитвате дълбока нужда или самота, е да останете със себе си. Да присъствате без да предприемате нищо. Това е действителна подкрепа и истинско мъжество.Също така, това е проява на истинската сила на съзнанието ви.
   В момента, когато сте способни да осъзнаете напълно в своята велика нужда и самота, нещо се преобръща вътре във вас, и колкото значението на самотата намалява, толкова се издигате над нея. Това е силата на съзнанието.

© Pamela Kribbe 


Източник: Йосиф Йоргов http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1222

Превод от http://www.jeshua.net/

Последно променена в Понеделник, 12 Ноември 2012 22:01