Неделя, 26 Август 2012 18:09

Безкористна служба

Написана от
Състраданието е дар от Бога. На нас ни е дадена възможността да познаваме и обичаме Божественото - да изпитаме живот, изпълнен с растеж и празнуване. В замяна ние предлагаме нашата благодарност и безкористна служба.

 Духовна беседа със Свами Кхекараната

  Самоотвержената служба идва от откритото сърце и заема в него дълбоко, съкровено място. Желанието да служиш се издига от сливането на нашето сърце със сърцето на Бог в състояние на пълно отдаване.

  Безкористната служба е просто естествена проява на любовта, благодарността и предаността, които изпитваме. Ние не можем да помогнем, ако си мислим: „Как да върна на живота това, което ми даде тази радост?” Индийският светец Бхагаван Нитянанда е изразил това красиво като е казал: „Каквато е твоята преданост, такова е твоето освобождение”. Да си в служба е отражение на осъзнаването, с което се свързваме в себе си и каквото пресъздаваме в нашите действия. Ние служим, защото това ще ни освободи да опознаем собствената си Божественост.

  Нашето его ни отдалечава от самопознанието, а страхът да не изгубим себе си кара егото да работи. Ние живеем в кутия, която определя живота ни по много начини. Ние сме в капана на определени модели, когато мислим: „Това е животът ми, това е, което мога или не мога да направя и това е, което ще или няма да направя”. Ако искаме да се прострем отвъд тези предубеждения, ще трябва да положим усилия да се освободим, тъй като ние всички носим определена съпротива и нежелание да се променяме. Ние трябва да се запъхтим и да издухаме нашите собствени стени, а не да приемаме незначителността.

  Един от главните начини да съборим стените e като решим наистина да даваме от себе си – и да го правим, когато е поискано и необходимо, особено когато не искаме да даваме. Ние даваме, защото това разширява нашите граници. Наистина се изисква да отворим сърцата си повече. Не е ли това каквото ние казваме, че искаме? Ние преминаваме ограниченията, когато служим и се отдаваме.

  Преустройването на нашето съзнание включва намиране на по - дълбоко вътрешно осъзнаване, настроено и усещащо се в нас, а след това разпростиращо се навън от нашия център. Когато служим на някого, ние позволяваме на откритостта, която е вътре в нас, да се разпространи и да осъществи контакт с другия човек. Ето как ние го подхранваме.

  Отдаването и службата са изключително лесни, когато отворим сърцата си и се настроим към Божественото. Тогава дори не „вие” давате, а просто Божествеността протича през вас, разпръсквайки светлина върху всичко. Живот отвъд желание и пристрастеност не означава, че светът не ни интересува. Бъдете страстни, когато нещо ви вълнува. Бъдете пламенни с отворено сърце и с отворена ръка. Това е основата да служим наистина, защото няма да ни интересува какво ще получим в замяна. Работата на освободения човек е просто да дава, а можем да правим това само, когато сме се освободили от егоизма на нашите собствени нужди.

Да премахнем границите

  Да усещаш живота в неговия поток и енергия разтваря всяко чувство за нещо „случващо се на мен”. То разтaпя самата двойнственост – чувстото, че има, както” мен”, така и някой „друг”. Израствайки, ние непрекъснато достигаме до усещането, че съществува обединение в живота и все пак част от нас запазва чувството за разделение.

  За да създадем по - продължителна връзка с Божественото, ние полагаме усилия да достигнем по-дълбоката си същина. Ние медитираме повече и в същото време се учим да се разпрострем отвъд границите си, отвъд местата, където чувстваме несвързаност между единството в нас и загубата на това единство, когато се обвързваме със света. Чрез служба започваме да разтваряме нашето разделение  - това фино було на двойствеността.

  Концепцията за службата може да се сведе до едно просто твърдение:  Безкористната служба е да даваш, когато е поискано и необходимо, а не каквото искаш да дадеш. Именно заради това се разкъсват нашите граници, защото в стремежа си да дадем наистина, каквото е нужно, ние трябва да преминем отвъд нашите ограничения. Ние трябва да преминем отвъд съпротивлението да дадем. Започваме да се движим към състояние, където нашата идентичност се разтапя и можем да имаме живот, който е изява на по-висше осъзнаване. Въпреки че безкористната служба е да преминем отвъд себе си и да дадем на другите, ние сме всъщност абсолютният получател.

  Вече казах, че службата идва от откритото сърце. Ако сърцето е изпълнено с разни прегради, тогава то не е отворено. Няма значение откъде са дошли тези задръствания, кой ги е поставил там или защо са там. Въпросът е дали ще ги оставим да живеят в нас. Ако отворим сърцето си, всички прегради ще се разтопят. Човек има капацитет да достигне състояние на откритост във всеки момент, ако  желанието му е достатъчно дълбоко. Ние търсим начин напълно да превъзмогнем нашите проблеми и страхове – да живеем в състояние на просто обичане на Бог. Това е наша способностне само да изпитаме това, но и да го приведем в действие, което е истинският тест за нашето разбиране и отдаденост  да  живеем в откритост.

Да служим на Божественото

  Службата е издигане над собствените нужди и изразяване на преданост и любов към Бог, което ни позволява да се отдадем на Божествената воля. Много често когато чуем изявление като това, веднага се изнервяме. Нашата реакция е: “Какво имате предвид? Трябва да се откажа от това, което искам?” Не това е идеята обаче. Просто означава, че трябва да надмогнем нашите предубедени идеи относно това какви точно са нашите нужди. Предавайки се на Божествената воля, можемда получим или не това, което сме искали.

  Критичният въпрос е следният: Способни ли сме да се издигнем над нашите предубеждения и да живеем в състояние на задоволство, дори да не получим нещата, които сме си мислили, че искаме и се нуждаем? Има, както Мик Джагър изтъква, много важна разлика между получаването на каквото искаме и от каквото имаме нужда.

  Ние винаги служим на Божественото. Ние служим на свободата, която вече съществува в нас. По този начин се отваряме за Божественото, което се опитва да се изрази чрез нас. И въпреки че много пъти не искаме да служим, въпросът е дали ще се закопаваме в нашата съпротива или ще използваме възможността да преминем отвъд нашите собствени граници. Ние трябва да се научим да се настройваме отвъд нашата лична радио станция – САЦВ – “Само Аз, през Цялото Време”, за да се свържем към – БЦВ – “Само Бог, през Цялото Време”. Ето защо ние служим, независимо от ситуацията. Правим го, защото сме избрали свободата и има само една гаранция  за нашата служба – че ще получим точно това, от което се нуждаем, за да израстнем.

  Ако предаността и службата са част от пътя за откриване на Бог, не може да очакваме да вървим по пътя, без да сме пораснали поне малко в сравнение със сегашното си положение. Ще трябва да заменим нашето собствено ограничено разбиране, относно нашите искания и нужди, за проникновеното великолепие на това, което ни е достъпно. Кое от двете ще изберем? Твърде често ние се прикрепяме към своите възприети нужди, подхранваме ги и прекарваме остатъка от живота си в опит да задоволим и изпълним тези желания. Ние притежаваме такъв ограничен потенциал да си представим какви са възможностите пред нас, че се пристрастяваме към най-безмислени стремежи, мислейки си, че те ще ни направят пълноценни. Тези търсения сами по себе си не салоши, но в преследването им, ние не позволяваме на величието на Божественото милосърдие да проникне в нашето съзнание.

Да се научим да служим на по-висшето в нас

  Трудно е да се разбере основата на службата – че не служим на някого или нещо, а просто на Божествеността, която се случва да се изрази в тези форми. Има притча, в коятосе разказва как Исус чукал на вратите на хората, молейки за храна, но никой не го разпознал. За нещастие ние сме хванати в двойствената позиция на: “Защо трябва да служа на тази ситуация или този човек?”  Ние пропускаме целта на службата - да станеш безкористен. Казано е, че любимото име на Бог за него самия е “Слугата на слугите”. Службата включва освобождаването ни от нашата ограничена перспектива и разбиране, така че собствената ни Божественост и свобода да може да се разкрие.

  Същественият въпрос за премисляне е оценката на нашата отдаденост към службата.“Служа ли на най-висшето в мен чрез действията си? Освобождавам ли Божественото в мен?”  Когато имаме смелостта да се запитаме, това ни помага да вземем много решения. Ние се учим, че службата, която извършваме за света, за нашата духовна общност, за нашия учител и за хората, които познаваме, изгражда капацитета да зададем този въпрос и евентуално да отговорим “Да”. Службата не е нещо отделно от живота. Ние не живеем духовния си живот в едно измерение и след това да служим “някъде там”.

  Всеки аспект от нашия живот е интегриран и всичко, което упражняваме, ни помага да се променим, да разчупим стените на двойствеността. Често този шанс изисква сила и се нуждаем от помощ, за да преминем отвъд границите си. Чрез службата може да ни се разкрие плана, който е нашият най-висш и голям интерес – и мисля, че ние всички можем да приемем, че нашите собствени планове не винаги са в наш най-висш интерес. Способността наистина да служиш по един отдаден начин, без да очакваш награда в отговор, е началото да кажеш на Бог: “Да бъде Твоята воля. Нека моята воля да бъде Твоя!“

  Ние трябва да се опознаем и променим, иначе ще изпуснем възможността. Но такавае силата на егото – да откажем дори това, което Бог се опитва да ни покаже. Много е важно да разберете какво търсите. Разберете дълбочината на желанието, за да постигнете целта и трансформацията, през която ще преминете, за да го изпълните. Трябва да научим уроците, които ни се дават, получавайки каквито и да са съобщения от Бог, когато и да реши да ги изпрати, дори и да не са лесни за асимилиране. Истинската служба няма модел, а духовното израстване е рискован избор. Ако не сме отдадени на нашата свобода, няма да направим този избор.

  Когато достигнем критичната точка, от където сме готови да започнем да служим безкористно–това е повод за празнуване. Всички услуги, които сме правили досега са били повърхностни и нищожни, докато не достигнем до момента, в който виждаме истински себе си. Това е мигът, когато осъзнаваме, че не сме били безкористни, че трябва да излезем крачка напред и да дадем достъп на по-дълбоката, безусловна готовност да служим. Това е моментът, в който наистина се променяме и порастваме. Ние служим по възможно най-добрия начин, докато доближим тази точка и решим как да достигнем по-дълбоко ниво на служба.

  Нека няма конфликт във вашето съзнание между служене и израстване. Те са едно и също. Ако не растем, няма да служим, защото няма да имаме капацитета за това. Служенето започва с хората до нас – защото това ни кара да израстваме. Капан, който много хора срещат е, че те разширяват енергията си и непрекъснато дават и дават, за да не се изправят пред себе си и да се променят. В този случай те може и да правят нещо за някого, но те не служат наистина на другите или себе си. Те не израстват в процеса, а действат от някоя маска на егото, за да предпазят нещо в себе си. Ако наистина служим, това ще се види.

  Понякога изглежда, че от хиляди часове служба само малка част е наистина израз на безкористна такава – и все пак усещането на това състояние е невероятно. Ние знаем защо служим и работим, за да създадем това постоянно потапяне в безкористността. Понякога я виждаме за кратко, друг път за повече, след което изчезва. Движението навън и навътре в това осъзнаване е процес, през който преминаваме и продължаваме да работим всеки ден, докато не се установим стабилно на едно по-висше място.

  Всички сме изпитвали чувството на дълбока любов в себе си и искрено сме искали да го разпрострем и да служим на по-висша цел. Но някакси между времето на това усещане и времето, през което прекрачваме прага на вратата си, губим това осъзнаване. Когато открием любовта в себе си, въпросът е:” Може ли да я приведем в действие?” Повечето от това, което правим е разширение на нашето ограничено, по-низше аз – частта, която не изпитва Единството. Когато функционираме от състояние на Единство, няма останки от индивидуалното и съответно ограничение на нашето съзнание т.е. придобиваме способност да изразим чрез действие нашето по-висше осъзнаване. Ако искаме да трансформираме нашето осъзнаване, ние трябва да служим и изпитаме безкористността, защото тя ще ни отведе отвъд  двойствеността.

  След време това, което ще ни се разкрие е, че обратната страна на безкористната служба е способността за безкористно получаване. Дори ако службата ни изтощава, трябва да признаем, че получаваме нещо много по-дълбоко в замяна. Учим се да преминем отвъд нашето прикрепяне към действията ни или към ситуации в живота и сме отворени да получим, каквото Бог иска да ни даде. Даването и получаването са неделими.

  Нашият индивидуален растеж е най-дълбокият акт на безкористна служба, защото ние позволяваме на Божественото да се прояви чрез нас и това изпълнява най-голямата цел, поради която Бог е създал живота. Да искаш да познаеш Бог не е акт на егоизъм. Истината е, че това е само желание на Бог да познае себе си. Когато отдадем живота си в служба на Божественото, ние ще сме погълнати от Божествената любов и ще можем напълно да получим Божественото милосърдие. Ние ще сме потопени и предадени на единството на живота. Ние трябва да прегърнем това крайно поле на осъзнаване, ако искаме да се реализираме, а то е от тази дълбочина на съзнанието, където е възможна истинската безкористна служба.


източник: http://www.tnt-21.com

 

 

Последно променена в Вторник, 15 Януари 2013 19:45