Четвъртък, 20 Декември 2012 20:01

Хармонично развитие на детето

Написана от
Извадки от книгата на Глен Доман.

Кой е Глен Доман? Физиотерапевт и един от основателите на Института за развитие на човешкия потенциал във Филаделфия. През 1940 г. завършва Пенсилванския Университет и е един от първите, които се занимават с изучаване на развитието на детския мозък. През 60-те години на миналия век публикува резултати от многогодишните си изследвания на деца с увреждания (деца с церебрална парализа и такива с ментални увреждания). Неговият метод се оказал успешен и помогнал на деца с мозъчни увреди да усвоят процесите на четене и писане и да тръгнат на училище.


 

(Следва предговор от Ралф Пелигра – лекар и специалист по космическа медицина към книгата "Хармонично развитие на детето" на Глен Доман)

Най-разпространения метод за изследване на влиянието на безтегловността върху човешкото тяло е привеждането на нормален, здрав човек в пълна почивка на легло. Резултатите от това принудително бездействие или така нареченото хиподинамично състояние са доста впечатляващи. В рамките на 72 часа множество от системите на тялото започват да показват признаци на влошаване на качеството си на действие. В резултат на промените в движението на течностите в организма, настъпват хормонални промени и дехидратация, сърцето и кръвоносните съдове започват да губят своята здравина и еластичност, а от костите започва да се „отмива” калций. Доброволците често се оплакват от главоболие, болки в гърба, запек, скука, апатия и временна загуба на ориентация.

А какво се случва в резултат на прекомерна активност? Наистина, ако липсата на движение е вредно за човешкия организъм, то прекомерната физическа активност добра ли е? Фактите го казват ясно. Изследванията са потвърдили, че повишената физическа активност има благоприятен ефект върху сърцето, кръвообращението, белите дробове, теглото, мускулния тонус, кръвното налягане, кръвната захар и мазнините в кръвта, издръжливостта и здравето като цяло.

Въпреки това, можем да зададем следния въпрос: ако една програмирана активност е добра за възрастните, можем ли да кажем същото за децата? Отново, отговорът е "Да" – всичко, което е вярно за възрастните, е вярно и за физически активните деца. Но най-важното е в благоприятните последствия, които една правилно съставена програма за физическа активност, оказват върху развитието на нервната система при децата.

Американският невролог Глен Доман представя интригуваща научна концепция за физиологията на мозъка и неговото функциониране, като дава ясно и последователно обяснение как една програма за физическа активност на вашето дете може да повлияе на развитието и неврологията на мозъка. Ученият показва последствията от тези процеси, стимулира интелектуалното и социалното развитие на детето, да не говорим за физическото му развитие.

Системата е много проста. Тя е съставена в резултат на повече от четиридесет години изследвания върху развитието на нормални и увредени хора. Уникалното разбиране за връзката между движението и развитието на детето произтича от интензивното търсене на отговори на въпроси, които Глен Доман е задавал в повече от 100 страни на всички континенти. Той и съратниците му многократно са прекосявали света по екватора, посещавайки племето Xing (Xingu) (Бразилия, Мато Гросо) и племето бушмени (в пустинята Калахари).

В състояние на постоянно търсене, те проникнали дълбоко в миналото, изучавайки моделите за движение, които са използвали древните земни същества, както и в бъдещето – във връзка с изучаване на въздействието на безтегловността върху човешкото движение и развитие.

 

В цялата си работа Глен Доман постоянно подчертава следните тезиси:

  1. Човешкият мозък расте вследствие постоянното му използване и този ръст фактически завършва към шестгодишна възраст.
  2. Малките деца са много по-способни да се обучават, отколкото всеки друг.
  3. Малките деца са убедени, че най-прекрасния подарък за тях, е вниманието, което им отделят възрастните, особено мама и татко.
  4. Най-добрите учители на детето са неговите родителите.
  5. Те могат да научат детето си на абсолютно всичко, което те самите знаят, само ако това знание е истинно и основано на факти.

В известен смисъл е странно, че работата на Глен Доман и неговите сътрудници е придобила световна известност именно благодарение на тяхната работа с деца с мозъчни увреждания. Тези парализирани деца постепенно започвали да се движат, след това да пълзят, после да лазят и накрая да вървят и да бягат – при това по същия начин, по който го правят здравите деца. Парализирани деца били в състояние да правят гимнастически упражнения.

Различните стадии в развитието на децата били преминавани закономерно, в естествения им порядък, в резултат на което децата успели да достигнат физическо съвършенство, което им предоставило най-широки възможности за желаното развитие в юношеството и в продължение на целия им живот. Не по-малко важно е и обстоятелството, че развитието на децата по пътя към физическо съвършенство е процес, който не просто може да бъде радостен за децата и за родителите им, но и трябва да бъде такъв в името на постигане на успеха.

Глен Доман и сътрудниците му придобиват уникален опит и удивителни успехи в областта на знанието, която самите те наричат „развитие на детския мозък”. Тази нова дисциплина не просто допринесла за задълбочаване на знанията в областта на човешкото развитие, но създала и ново направление, благодарение на което понастоящем стана възможно да разберем и изменим определени човешки състояния.

 

Чудото се намира в детето и ... в самите вас

"Ние оставяме в наследство на децата си само две неща – корени и криле."

Холдинг Картер

За да развивате интелекта на своето дете е важно да разберете какво представлява той и какъв потенциал притежава.

Винаги трябва да бъдете внимателни, избирайки системите и методите на обучение. Американците особено се гордеят със своето „ноу-хау” (знам как). Но понякога правим грешки именно поставяйки на първо място „знам как” вместо „знам защо”.

Да знаем как расте и се развива човешкия мозък и защо това се случва именно по този начин, а не по друг, е безкрайно по-важно от познаването на различни системи и методики. Чудесата са в самото дете, а не в методиките. Затова не се увличайте по методики, които с времето може да забравите, а се постарайте да разберете по-добре принципите на развитие на мозъка – това е значително по-важно. Ако в дълбочина осъзнаете принципите и същността на това, което правите, знанията ви ще се увеличат дотолкова, че в края вие сами ще сте в състояние да измислите методика, която ще бъде най-добрата за вашето дете. Но дори и тогава, не забравяйте, че чудесата са вътре в самото дете, а не в методиките. Неговият мозък е най-невероятното чудо. Вие самите също сте чудо.

Веднъж един сътрудник на Глен Доман летял от Сидни (Австралия) до Сан-Франциско (САЩ). Полетът бил много дълъг, а до него седяла млада майка на дете с мозъчни увреждания, преизпълнена с впечатления от курса, който наскоро била изкарала във Филаделфия и който се казвал „Как да развиете интелекта на вашето дете”. Когато най-после спряла, за да си поеме дъх, той успял да я запита:

-          Работят ли всички тези методики, за които говорите?

-          Да, разбира се – отговорила младата жена.

-          Значи вие сте започнали да учите дъщеря си да чете, смята и всичко останало?

-          Да и това е забележително. Но това не е най-важното. А фактът, че животът ни се измени напълно. Аз и по-рано обичах изключително много дъщеря си, но сега чувствам, че я обичам още повече, доколкото започнах много по-добре да я разбирам и много повече да я уважавам. Осъзнах цялата необикновеност на това мъничко чудо. Сега се обичаме и уважаваме една друга така, както по-рано не можех да си представя. Вече общувам с нея по съвсем различен начин. Процесът на обучение коренно промени животът ни.

Тази майка осъзнала какво чудо представлява нейното дете. Ние родителите сме най-важните същества в света за своите деца. Макар че в последно време преуспяваме в някои странни отношения. Ние много обичаме децата си и затова отделяме твърде много внимание на използваните пелени и сополивите нослета; на мига изпадаме в ужас, изгубвайки за секунда детето от поглед на плажа; моментално тичаме в болницата при най-малкото подозрение за болест – накратко, правим всичко, което се полага да правят любящите родители.

Но кога ни остава време да го запознаем с необятните богатства на културата, създадена от човечеството – музика, живопис, литература, скулптура – защо започнахме да чакаме детето да навърши 6 години? Тогава вече всичко е приключило и всичките му възможности за радостно познание са загубени, доколкото много често детето ни попада в ръцете на странни същества, наречени „учители”, които не виждат в обучението нищо радостно или весело.

Ние пропускаме чудото, което са могли да постигнат онези родители, започнали сами да обучават детето си. Те са неговите най-забележителните учители!

Но понякога правим и по-странни неща.

Във всяко дете по рождение е заложено чудо. Разбирайки това, ние следва да го ценим, за да остане в детето през целия му живот. Ако уважаваме това чудо, то и ние самите трябва да участваме в него.

Всяка майка и всеки баща изпитват чувство на изумление и възхищение, когато се любуват на новороденото си детенце. И всички родители знаят, че това е чудо. Още повече, това чудо е уникално за всяко дете.

Вашата задача се състои в това да изявите това чудо и да подарите на детето си това, което е заложено в него по рождение.

Ако родителите започнат да гледат по нов начин на децата си, то усилията на всички ни няма да бъдат напразни. Това е и целта на „тихата революция”, която се случва около нас.


цялата книга може да намерите тук: http://www.kid.ru

превод: Живо Слово

Последно променена в Четвъртък, 20 Декември 2012 20:31