Петък, 21 Декември 2012 23:33

Как едно кристално дете се описва пред едно дете индиго

Написана от
Това е едно интервю от 14.12.2012 г. на Борис Ангелов (дете индиго на 19 години) с неговия най-добър приятел – Кристалното момче Недим Мусин (на 16 години). Двамата са познати от предишните им диалози, публикувани на сайта www.jivoslovo.info. Целта на интервюиращия е да разкрие как едно Кристално дете вижда света, как възприема реалността, как вижда бъдещето и как иска да се развие света.

Борис: Здрасти, Неди, виждам, че си се подготвил с бонбони, шоколади, плодове – явно приятно ще си прекараме... Как си днес?

Недим: Щастлив, че не хванах от студа, а излязох чак когато слънцето се показа да посгрее малко.

Б.: В един от по-ранните ни диалози беше казал, че като Кристално дете, се чувстваш като съвсем обикновен човек. Има ли нещо, за което смяташ, че ти си способен да възприемаш, и което другите не могат да уловят? Или че можеш нещо по така?

Н.: Освен това с магнитните индукции... Нищо. Но пък как усещам фалша и лъжата! Мирише все едно си запалил барут за фойерверки в стаята.)))))) Не, това беше шега, но поначало почти няма човек, който да може да ме метне. Ти си един от малкото, дето от време на време им се удава да ме метнат за нещо. (смее се)

Б.: Ти по какво познаваш дали човекът срещу теб те лъже или говори истината?

Н.: Ами по това, което излъчва. Когато някой говори истината, той излъчва хармоничност, а когато лъже – все едно си пуснал телевизора на празен канал – бял шум – пращене, сътресения, пълна дисхармония. Колкото по-безобразна и нагла е лъжата, толкова по-дисхармонично е излъчването на човека. Но ти успяваш да се хармонизираш и да се овладееш на сто процента, когато трябва да излъжеш за нещо, което мен ме оставя без коментар! Напоследък си се отучил от този маниер на прикритост, та си станал като че ли по-красив в излъчването си! (сърдечна прегръдка)

Б.: А как успяваш да усетиш пред кого как да се държиш? Пред някои хора се разкриваш в пълния си блясък, но пред другите си един арогантен идиот без грам задръжки, с поведение на див селянин и турбо-простак.

Н.: Оооо, това ли? (смях) Това е много специфична ситуация. Просто съм като компютър с няколко операционни системи – избирам най-подходящата. Да вземем пример с учителите. Те в 99,99% от случаите идват с идеята, че трябва да вкарат урока си с пневматичен чук в главата ми, като аз съм длъжен да седя като магазински манекен, да слушам и да кимам. Пред тях избирам да съм идиот – така успявам да ги накарам да ми се махнат от главата. Пред болшинството от така наречените ми приятели – също - това се налага, за да им схождам на простотията. Иначе, ти чудесно знаеш, у нас гледам Viasat Nature, а не чалга или пък порно. Пред хора като теб избирам да се покажа като себе си, защото знам, че оценяваш това нещо, когато го проявя. Другите не биха ме разбрали. Биха ми се присмели и още повече – биха се възползвали от това и биха ми се качили на главата. После отърване няма от такива.

Б.: А как смяташ да се подготвиш за Прехода?

Н.: За начало няма повече да ти отговарям на въпросите... Разбира се, шегувам се. Преходът е строго индивидуален за всекиго. За мен сега виждаш какво е – проблеми със семейството, с училището, с всичко! За теб – със семейството, с намирането на работа, с телекомуникационните оператори, със здравето. Аз всеки ден се скривам някъде, за да не ме види някой и плача заради проблемите си, за да изпусна парата. А ти не знам дали плачеш, но определено, ако не ти бяха тези мощни спирачки, щеше да ревеш яко. Всички минаваме през такива периоди, в които се имаме за боклуци и отрепки, защото нямаме пари – пълен портфейл и айфон 5-ца. Но аз като имам спестена 5-цифрена сума, нима съм щастлив и радостен от живота си? Трябва да си много далеко от тази мисъл, за да вникнеш поне малко в състоянието ми. Тези твои интервюта са ми като инжекция, която да посмекчи болката ми, защото виждам, че не съм съвсем сам на този свят. Но изобщо не си съставям розови напудрени илюзии за Прехода, в каквито ти вярваше допреди година. Като започна да влизаш във форума (бел.ред. www.indigota.com) тази година, май ти просветна, че няма да има филмови ефекти, съпроводени с промяна на физически параметри и разпад на материалния свят в познатата ни форма.

Б.: Знаеш, че съм заклет фен на космоса. Можеш ли да ми кажеш коя ти е любимата планета?

Н.: Всяка една. Само в Астрологията има “добри” и “лоши” планети. Този техен афинитет се определя от магнитните им полета и влиянията им върху развитието на даден землянин. Иначе даже на мразения и презиран от тебе Марс съществата са добри. Просто онези гадюхи от Дзета и Алфа-Дракон са ги обладали, да го кажем един вид. Но самите марсианци имат желание за контакт със Земята и другите планети. Но Дзета и Алфа-Дракон ги контролират на всяко ниво – представят им се за богове и ги държат в едно примитивно страхопочитание и подчинение, каквото има у дивака, зърнал белия човек да гърми с пушка. Като не разбира какво е това, което белия човек държи, си казва, че това е бог, започва да му се кланя и може да му отстъпи несметни богатства за стъклени мъниста и тенекиени дрънкулки. В Африка това е било система за експлоатация на населението през ХVІІ-ХІХ век. Така е и на Марс. Няма какво да й се чумериш на планетата, че в северната й половина стърчало силно асиметрично Маунт Олимпус, а на юг пак така асиметрично има дълбок 7,8 километра каньон. Щом ги има, значи трябва да са там. И въпросът не подлежи на обсъждане!

Н.: Имаш ли още нещо да ме попиташ?

Б.: Засега не. Беше ми приятно, че ми помогна да направя това интервю. Благодаря ти, братчето ми!

Н.: Няма нищо. Трябва аз да ти благодаря! (усмивка и прегръдка)

Последно променена в Неделя, 17 Февруари 2013 16:16